Регионален подход към намаляване на запасите

На 6 и 7 май 2009 г. правителството на САЩ беше домакин на работен семинар в Загреб, Хърватия, с който да стартира регионалният подход за намаляване на запасите (РПНЗ) в Югоизточна Европа. В семинара взеха участие представители от министерствата на отбраната и генералните щабове на Албания, Босна, България, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Словения, американски правителствени служители от Държавния департамент и Министерството на отбраната и представители на НАТО, АСПН, ОССЕ, ПРООН. Присъстваха също така представители от EOD Solutions, Международния доверителен фонд за разминиране и подпомагане на жертвите на мини, Центъра за информация за действия с мини, Регионалния център за сътрудничество в областта на сигурността, Small Arms Survey и Координационния център на Югоизточна Европа (КЦЮИЕ) за контрол на стрелковото и лекото въоръжение. На първия работен семинар по РПНЗ бяха поканени също Косово и Македония, но те отказаха да присъстват, макар че могат да участват в бъдещи семинари. Участниците определиха пет приоритетни области, в които РПНЗ може да улеснява по-голямата координация между участниците при намаляването на конвенционалните оръжия:

1. национална и регионална политика
2. инфраструктура
3. обучение, образование и изграждане на капацитет
4. споделяне на информация и най-добри практики
5. стандартизация

Тези въпроси ще послужат като основа за следващи семинари по РПНЗ. Участниците бяха единодушни в желанието си да присъстват на следващ семинар по РПНЗ през есента.

Участниците определиха няколко въпроса, свързани с национални и регионални политики и програми, които са попречили на регионалния подход за намаляване на запасите. Сред тях са липсата на разбиране и подкрепа от националните политици, особено в законодателната власт, различията и конфликтите в националните закони, политики и регламенти и липсата на координация на донорите, което води до празноти или дублирания в двустранни и многостранни проекти. По-нататъшно усложняване в преследването на един регионален подход са ниските нива на доверие между правителствата, ниските нива на ангажираност сред политическите лидери и кратките времеви хоризонти.

За да се справят с тези предизвикателства в краткосрочен план, участниците се съгласиха, че унищожаването на конвенционалните оръжия трябва да бъде непрекъснато присъстващ елемент от дневния ред по време на редовни конференции на високо равнище на министрите на отбраната и началниците на генералните щабове в региона.

Инфраструктурата е друга движеща сила, с която да се улесни един регионален подход. Участниците препоръчаха изграждане и/или актуализиране на съоръжения, идентифициране на съоръженията, които могат да служат като регионални центрове за унищожаване, подобряване на системите за поддръжката на съоръженията и персонала и извършване на допълнителни операции за намаляване на запасите. Пречките за такива дейности са до голяма степен парични. Правителствата от региона страдат от липса на средства за големи инфраструктурни проекти и се плашат от огромния размер на предизвикателството. Налице е също и липса на пълна информация относно размера и съдържанието на запасите във всяка страна в региона. Регионалните центрове за унищожаване са изправени пред допълнителни правни пречки, които препятстват транспортирането на оръжия и боеприпаси през националните граници.

С цел постигане на напредък в инфраструктурните подобрения, участниците препоръчаха да се предприеме проучване, което да установи как, къде и до каква степен могат да бъдат спестени средства със съвместни усилия. Те предложиха също така проучване, което да оцени националните възможности в региона и как те биха могли да бъдат консолидирани, за да бъдат по-рентабилни. (Например, такава оценка вече съществува за Босна.) Правителствата в региона биха могли да дадат предимство на високопрофилни проекти за „бързо спечелване“, като например събития за унищожаване или подобряване на сигурността на оръжейните запаси, за да се създаде импулс и политическа воля за по-нататъшни усилия за намаляване на запасите.

Обучението, образованието и изграждането на капацитет са другите важни движещи сили за насърчаване на регионалния подход към намаляване на запасите. Тези усилия не само ще повишат местния и регионалния технически опит, ще насърчат по-голямото разбиране и подкрепа от политиците и ще увеличат достъпа до национални и регионални ресурси, но съвместното обучение ще помогне и за изграждане на доверие между военните и министерствата на отбраната в региона. Основните пречки за регионален капацитет са липсата на знания и регионална координация.

Първоначално, всички документи и ръководства за най-добри практики трябва да бъдат преведени на езиците на региона с цел повишаване на достъпа до информацията. Създаването на централно хранилище за най-добри практики, поуки и свързаните с тях документи може да предостави форум за обмен на информация и сътрудничество. Разработката на общи учебни програми за обучение и съоръжения не само ще намали разходите, но ще бъде също и важен инструмент за споделяне на знания и изграждане на доверие. Регионът би могъл също така да помисли за установяване на физическа сигурност и управление на запасите и унищожаване на конвенционалните оръжия като постоянно присъстваща част от конференциите на техническо равнище, провеждани за експерти в региона.

Участниците признаха необходимостта от обмен на информация, прозрачност в техническите и политическите механизми и засилване на регионалната координация на практиките, където е уместно. В краткосрочен план участниците препоръчаха съвместно проучване на националните възможности и процедури, специфични за Югоизточна Европа. За засилване на сътрудничеството, регионът би могъл да създаде неформални работни групи на различни нива в технически, управленски и политически области за споделяне на специфични за района практики. В дългосрочен план създаването на неформална група от правителствени експерти може да бъде използвано за консолидиране и координиране на тези практики.

Регионът призна необходимостта от общи стандарти за класификации на боеприпаси, общи системи за наблюдение на боеприпасите и национални звена за контакт. Ниските нива на доверие между правителствата и липсата на координация са пречки пред този вид обмен на информация. Придвижването в противоречивите вътрешни закони и наредби ще се окаже трудно. Координационния център на Югоизточна Европа (КЦЮИЕ) за контрол на стрелковото и лекото въоръжение поддържа база данни от националните звена за контакт, отговарящи за политиките и програмите за стрелковото въоръжение. За да подобрят координацията в краткосрочен план, правителствата трябва да работят с КЦЮИЕ, за да поддържат базата данни в крак с времето.

В средносрочен план би било полезно да се извърши цялостно проучване за това какви компоненти на националните запаси трябва да бъдат класифицирани по стандартите на Организацията на обединените нации. В дългосрочен план регионът би могъл да създаде неформална група от правителствени експерти, която да консолидира и координира тези практики.

• Да се направи унищожаването на конвенционалните оръжия неотклонно присъстваща точка от дневния ред по време на редовни конференции на високо равнище на министрите на отбраната и началниците на щабовете в региона, като например Адриатическата харта
• Даване на нов тласък на Регионалния план за развитие на Югоизточна Европа
• Организиране на регионална среща на високо равнище по този въпрос

• Изграждане и/или обновяване на съоръжения
• Идентифициране на съоръжения, които могат да служат като регионални центрове
• Подобряване на системите за поддръжка на съоръженията и персонала
• Провеждане на допълнителни операции за намаляване на запасите, особено високопрофилни, които ще създадат политическа воля и импулс за по-нататъшно унищожаване на конвенционалните оръжия и физическата сигурност и управление на запасите
• Провеждане на проучване, което да установи как, къде и до каква степен могат да бъдат спестени средства със съвместни усилия
• Провеждане на проучване на специфични за региона национални възможности и процедури от гледна точка на това как те биха могли да бъдат консолидирани, за да бъдат по-рентабилни.

• Превод на документите с най-добри практики и ръководствата на езиците на региона
• Създаване на централно хранилище за най-добри практики, поуки и свързаните с тях документи
• Създаване на неформална група от правителствени експерти
• Работа с КЦЮИЕ за поддържане на актуална база данни на националните звена за контакт

• Разработване на общи учебни програми за обучение и съоръжения
• Включване на физическата сигурност и управлението на запасите и унищожаването на конвенционалните оръжия в конференции на техническо равнище
• Създаване на неформални работни групи в технически, управленски и политически области
• Обучение на законодатели и политици за заплахата

• Провеждане на цялостно проучване за това какви компоненти на националните запаси трябва да бъдат класифицирани по стандартите на Организацията на обединените нации